Тази година духът ми на приключенец ме отведе в Ислямска Република Иран. Преди да започна да се интересувам от тази страна, признавам си имах доста малко познания за хората там. А те се оказаха най- добрите, които съм срещал по тази земя.

Получаването на визата се осъществи с помощта на Симеон Флоров, колега мото пътешественик, за което искрено благодаря.
Ще прескоча пътуването през Турция, вече много е изписано за тази страна.
Напускам южната ни съседка при Догубаязит, отсреща е иранският град Базарган. Двете държави са приятелски настроени една към друга, но живеят в различни системи. Още с отварянето на тежката метална врата към Иран, попадам в друг свят.

Защо до Кавказ? Обяснението е много прозаично -никога не бях стъпвал по тези места. За тази планина само бях чувал какво ли не– и добро и лошо. И така, потеглям на път с Арменска виза в паспорта,с ентусиазъм в излишък и леееко притеснение от буйния нрав на кавказците /в последствие то се оказа напълно неоснователно/.

Някъде в Турция