Фото резюме - "Балкан Но Комерс 2010"

[go6o]

Кратко резюме , без подробности , които надявам се , ще бъдат обстойно описани в пътепис от НЯКОИ хора .

Ден Първи.
Потегляне от Сф , бензиностанция "Лукойл"-Божурище - 5 ч . Тъмно и хладно - Фори ,Стела, Емо и аз пристигаме от базовия лагер в Подгумер ,а Иво , Боби и Асен ни чакаха вече .


Мотопарка - 2 Хонда Трансалп , Хонда Африка , Хонда ВФР и реконтра с Ямаха XJ 900 , станал известен с прозвището Брус Ли или Millenuim Falcon , който получих от Фори , в знак на съпричастност към проблемите ми .
До границата ни заваля дъжд , на границата Иво установи че си е забравил талона , и се върна , останалите продължихме.
Сигурно мнозина ще се изненадат от факта , че подобни панорами има само на 20 км от границата ни , ако свиете вляво от главният път за Ниш - в случая това е ждрелото на река Ерма .

Хапване в с.Бойник , и потегляне - посока Копаоник . Това е най-големият ски курорт в Сърбия , сега е на границата с Косово . Пътят се издига до около 2000 м височина , сняг и мирис на зима ...




Спускане към Нови Пазар , към границата с Черна Гора

Малко почивка и хапване след границата .

После следва шорткът по 3-4 то класен път , до главният път за Подгорица , в каньона на Морача , на който Асен по незнайни причини реши да спука гума - някъде тук.

Оправихме задружно проблема, наслаждавайки се и на залеза , и отново на път .

В надпревара с времето

През перипетии , малко губене , разделяне и т.н. се добрахме до Цетине - 30 км от официалният чекпойнт Котор , и решихме да останем да преспим , за да се насладим сутрината на фантастичният път до там. Направихме нощна разходка за по бира - приятно и живо градче , за съжаление батериите ми ( не само на апарата , а и моите ) вечерта стигнаха да снимам само това


Пътят на Иво и Боби , които се върнаха за забравените неща , е бил през Косово и Албания , и е бил доста разнообразен , така да се каже

[go6o]

Имайте впредвид че описаните неща се случват за един ден , каране от зори до здрач ...

Ден Втори.
Събуждаме се час преди определеното за потегляне време , за можем да пием кафе и да се опаковаме.Някои се поразходиха из Цетине ( Старата столица на Черна Гора) - има сгради с интересна архитектура.



После заредихме и поехме към Котор , по изключително перверзен път - завои и зверска денивелация , чист въздух, липса на движение , слънчево време , невероятни пейзажи ...









Това , ако някой познае каква марка е , има една бира ( Г-н И.Марков да си трае ... и да не дава жокери)

Симпатичното корабче от панорамните пейзажи ( те са от около 1 км надморска височина)

Тук проверявам дали това място

е като това

Определено прилича .След проверката в старият град , по пътя около залива

поемаме към Грахово . Пътят от такъв ,

стана такъв

Офроад в чакъл - яко фън ( ..шУй.. ) . Емо не изглеждаже очарован , даже дочух че имал премеждие zyben:

А?

До Никшич, където заредихме, пътят беше добър.Езерото по пътя .

А по пътя към Жабляк вече се вижда приказният Дурмитор , но за да стигнем до там , прекосихме доста сериозен каньон.

След като се качихме на платото , растителноста изчезна , и се ширнаха невероятни пейзажи.



Тръгнахме да погледаме каньона на Тара - водят го вторият по големина след Колорадския , дали е истина незнам, но определено е нещо внушително .

Моста е дълъг 365 м и висок 150 , строен е 1942 г...

Обратно към Жабляк , където следваше изненада - прохода през Дурмитор е затворен . Най Близкият пункт беше на майната си , и решихме да атакуваме Босненската граница по един странен и "нелегален" маршрут .





Да не нарушавам суховатото представяне, само ще вметна че след 9 км екстрийм , с голяма денивелация , поизбързах напред , почти до края на каньона , и връщайки се , съобщих новината на колегите , че пътя е без изход ... Стъмваше се...

Някак си се добрахме до Жабляк , и акостирахме в последната къщичка - дадоха ни я цялата ... .

[go6o]

Ден Трети

Ставаме много рано - 6 ч, по кое време -наше или чуждо-не разбрах. Дъждът бодро барабани по перваза , лека мъгла се стеле по околните хълмове ... Предстои ни минаване през планина и каньон , където няма настилка . Каньон си значи каньон ... това трябва да се види , за да се разбере.

Тръгваме от нашата къщичка , към побелелите от сняг върхове , инфото за пътя е от вчера , от случаен минувач. За сметка на това долу в каньона , в който се забихме , и където споделих на къде мислим да ходим , двама души се спогледаха многозначително , и единия промърмори " Па мислим да нечете мочи , али покушайте, можда ие лед тамо..."


Успокояващо е че е почти като тази , но без слънчевото време ...

Ситуацията се изясняваше


...донякъде..

На около 2000 м стана "малко" некомфортно ... дъжд, сняг , мъгла , и много други изненади , както във всяко рИалити шоу...

Минахме хребета , село Мала Църна Гора , което се оказа МАЛО по всички стандарти 5-6 къщи , а след още няколко километра в някакво нереално измерение до село Ньегуши , което изплува от нищото .

Имаше нов асфалт , но това за селото , и ясно показваше че сме объркали малко пътя , на нашият такива екстри нямаше

След кратка консултация и малко връщане назад отново попадаме на верният път - няма как да го сбъркаш - той води НАДОЛУ .


След множество серпентини , улеи , умрял овен на пътя и т.н. стигнахме до едно фантастично място - Сушичкото езеро , в дъното на каньона - открилата се сюреалистична картина си заслужаваше всички перипетии до тук , снимките са слаби , но на хората били там , поне могат да върнат за малко спомените за безвремието което цареше на това място , потропващите капки дъжд, стелещата се мъгла ... Нямаше да се изненадам ако бях видял динозаври на това място , все едно беше друг свят . Някои се заканиха че ще се върната пак , ще видим...





Пътят на горе - поредното изпитание ...

Това

е ТОВА дърво . Надявам се да се види какво имам впредвид под каньон. Ние идваме от отсрещният бряг...

Към Търса

Отново асфалт

Спускането към главният път за границата с Б&Х , Пивското езеро , през поредица от ръчно прокопани тунели , без осветление - трябва да се види и това...

Нереални пейзажи по пътя


Снимахме от това , а аз не го снимах , защото ми блокира апарата от влагата, така да се каже...

Минахме бързо границата , дъждът попрестана, до Сараево се добрахме безпроблемно , като изключим тегавото влизане.

Шарен и колоритен град , трябва да се види .

Обиколихме за хотел старата част с Фори - никакъв шанс . Всъщност намерихме - 150 км за тройна стая ... изнизахме се тихо . Все пак късмета беше на наша страна , и точно до центъра попаднахме на съоражение , което виждам за първи път - закрит паркинг с хотелски стаи . Качват те с асансьор , и си спираш пред стаята - егаси гъзарията...

Излизането - видео :

http://vbox7.com/play:2b2279ea

Поразходихме се из града , първо кафенцето

малко сладолед

зяпане наляво-надясно




просяци

Сериозен откос ще да е било :

със сериозни последствия

Българинът в чужбина е винаги приемерен , чакане на светофар .

Отново кафе, този път традиционното


Тук хапнахме

Срещу този площад

--->

след което се прибрахме . Аз си легнах с идеята да стана да направя няколко нощни снимки , но не успях, защото като станах вече беше светло . Други обаче са успели.
По този път

да погледат нощно Сараево от високо

и да се поразходят



... след малко пак

[go6o]

Още щом се събудих , и в ушите ми зазвучава "...тихият пролетен дъжд, звънна на моята стряха ... с тихият пролетен дъжд ... " . Познайте защо .
Пием традиционно кафе на площадчето с гълъбите , а аз си правя асоциации за това как ще изглеждаме след малко , гледайки колегата

Този път реших да съм с една идея по подготвен , и преди да потеглим си увивам ботушите със найлон и скоч ( не тиксо ! - те са конкуренти - разясни ми Асен ) . Весел и щастлив слизам с мотора , ползвайки съоражението , но предвидливо с Иво сме предупредени да влезем на обратно , а не да се излагаме пред чужденците , както другите .

http://www.vbox7.com/play:c687e40b

Разделяме се Фори и Стела , на които им е писнало да обикалят ( хахаха... да бе да ...) , и те потеглят за София , а ние за Хърватско . Пътя е добър ,
не след дълго хвърляме дъждобраните при Травник ,

а този водопад е при град Йайце


Пътят

На Босански Петровац вече дружно решаваме че сме гладни , и влизаме в хубаво крайпътно заведение , името му беше някакъв номер.По традиция тук се пие киселяк

Границата е близо , минаваме я ( папсорт контрол на едно гише - кога ли ще доживея да видя това в Бг - член на ЕС , щото тия не бяха такива ...) и спираме тук

Тези езера вече не са нещо непознато на широката публика, и няма какво да ги описвам ( малко в ситацията на наша туристка, посетила Ниагарския водопад, и на въпроса какво представлява , отговаря отегчено "Ами какво ... вода ,и се свлича ... " .


Ако се чудите какво липсва на последните снимки , да ви кажа - дъжд. И той не закъсня...



За това обаче има няколко супер ценни кадъра , а именно - липсват хора в пейзажите - нещо което е почти крайно невероятно да се хване.





Понеже грейна слънце , решихме - пишем

и тръгваме
Малко черно имаше по пътя , и не се мина без инциденти

на входа вече си беше горещо

Дрехите ги бяхме оставили по-моторите , та ситуацията беше "МОКРА" , така си и потеглихме.
Страхотни пътчета във вътрешността на Хърватско

При Sinj се спуснахме по стръмен участък на ривиерата , тъкмо за залеза

разкошен , но натоварен път до остров Крк , сбъдната мечта на за някои хора ( пия бира... )

По тъмно разпънахме на къмпинга , аз и Асен отидохме да се повозим - тузарски градчета , хубави пътища, гъста растителност , пристанища и яхти - как да не помечтае човек

Навръщане ударих леко дива свиня с размерите на половин мотор , като преди това се влачех на дрифт доста метри ... разминах се - и тя и аз ( че и Асен и една кола зад него) само с уплаха, и вече знам че хората сложили знака за внимание с еленчето са имали друго впредвид.

[go6o]

Ставаме сутринта по някое време , събиране на инвентара , кафенце, разходка , и пак по моторите.





Минаваме по известният мост свързващ острова с континента , плаща се само на влизане .





и се отправяме към Rijeka ( Риека ) . Тук бях шашнат от инфраструктурата , изградена около тоя град ( а и не само ) - магистрали на няколко нива , тунели с вентилация , извивки на пътя изнесени над скалите за да се оформи нужната дъга на завоя , шумозаглушителни заграждения ... За пръв път ми се случва да се дразня от добре направен инфраструктура , но след като минах от там , се почуствах направо обиден ... е не е честно , в кой свят живем , коя година и къде по дяволите , ние Българите , членове на демократична държава , членове на ЕС ... кога , подяволите ще се изкопае ЕДИН тунел в нашата държава , пестящ време , километри надупчен път и човешки животи , а не да се чува абсурда неусвоени пари .





Влязохме в Словения за минута , и се заредиха идилични пейзажи



водата си е с този цвят , колкото и да е странно





а тук се вижда друг цвят на водата , по скоро не се вижда , прекалено е чиста ...





Наближихме Постойна (Postojna ) , нямаше да имаме време да разгледаме пещерата , и за това продължихме направо към предпещерният замък (Predjamski Grad ) .Все още се провеждат рицарски турнири там.







След това , да не нарушим традицията - малко черно



през Идрия , за Бовец



Задминаха ни няколко АТВ та , каращи със сериозна скорост , което показа че навлизаме в сериозна територия - царството на екстремните спортове - рафтинг, парапланеризам , катерене ...



На Кобарид спряхме на бензиностанция , на която докато хапвахме , минаха стотици мотори



а зад нея кацаха парапланеристи



малко лодки



и мотори , мотори ...



Изключително популярен регион за возене , от това което видях , регистрации от Италия , Австрия и Германия ...

на Бовец хванахме в ляво , за да минем през Предел , а не през Вършич , за да можем да се качим на Мангарт





но ... греда



и все пак , много красиво









Минахме прохода, на билото беше някогашната граница - невероятно удоволствие е да минеш със 60 км/ч на граничен пункт . А тук ми се случи 2 пъти в рамките на час...



Вече бяхме в най-отдалечената си точка от старта на трипа , и след малко започнахме да се връщаме...





Покрай Таравизио и пак в Словения



Курорта Кранска гора



и ски пистите



Спряхме на едно заведение на езерото Блед да изпием по кафе и да направим план , че времето неуморимо напредваше





Решихме от тук да тръгнем и се придвижим максимално , защото ни беше останал само ден за прибиране



вече се стъмваше ,



когато пресякохме границата , и пак бяхме в Хърватска . Първият град след границата беше Самобор (Samobor) , и тръгнахме да търсим място за спане . След доста перипетии се настанихме в много приятен хотел на центъра , и направихме нощна разходка. Града се оказа хубав , с интересна старинна част .

[go6o]

Последен ден - той по план си беше само за придвижване към дома - закуска на шведска маса , прекрасно време...
Хотелът




Минахме нарочно през Загреб , да рзгледаме - добре устроен град, зеленина и широки булеварди ...





Заредихме , пихме кафе за довиждане - аз и Емил щяхме да караме малко по бързо ,Асен , Иво и Боби - с нормалната крейсерска скрост за Транса - 110 км/ч . В общи линии страшна скука по магистралата , задръствания в Белград , нещо не успяват да направят околовръстен път ,





колкото по на изток отивахме, толкова по познато ставаше всичко - дупки се появяват , неуредици , мърсотиййка... като капака на всичко е при нас , за съжаление . На границата Връшка чука , трима пушеха цигари , явно никой не беше минавал скоро , а ние ги чакахме екипирани да ни обърнат внимание... идилия . При нас - вземи чипчето - а тук , а там ... иначе скука - до колкото разбрах часове не е минавал никой , сякаш свършваше света по тия места , по безлюдна граница не съм виждал . Но е хубаво да се върнеш у дома !!!

[вихър]

Невероятно!!!

...искам да попитам това каде е ?

[forry]

Каньонът на река Пива в Черна гора. Де факто това е главният път от Подгорица към Сараево в участъка между Плужине и босненската граница.

[вихър]

А за това езеро Сушица... (Сушичкото езеро) колко км горе долу е черния път? Инак добре, че е валяло та сте го видяли лятото пресъхвало.

[forry]

Поне десетина...независимо от коя посока идваш. Просто спускането в каньона и от двете му страни е по черен път!

[go6o]

Пътят е "бял " ! Заради камъните , иначе във влажно време трябва да си в национала по бобслей , за да слезеш до долу без изцепки ...

п.п. Между другото , замислям тридневна забежка в района на Дурмитор ( два дена път , един ден мотане там ... ) , уникално място , непоразено от цивилизацията , все още . За момента все още търся спонсор

Друга гледна точка : http://www.nolimitbikers.com/forum/view ... f=16&t=821

[forry]

Втори дубъл викаш Ще взема да се замисля, макар че в момента финансовата част от мисленето ми е трудна
П.п. Ако пък и не е в периода 13-21.08 съвсем ще се замисля!

[go6o]

Ти поне се замисляш , аз направо мечтая , като си знам положението ...

[c_chanev]

А няма ли желаещи да тръгнем на 4-ти Август за 4-5 дена до Сараево и обратно през Черна гора, Албания и Косово? За forry знам, ама все пак ако има мераклии