Та по пътя на чистата случайност станах собственик на един Хикс Джей 900, който купих основно, защото в момента имах в джоба хилядата и нещо лева, за които успях да го спазаря, защото двигателят му беше в перфектно здраве (за разлика от всичко останало), палеше само при чукването на стартера и въобще имаше вид на машина с изключително запазен двигател! Видът му беше умопомрачителен - предният собственик беше катастрофирал доста сериозно и челно, а прекупвачът се беше постарал да замаже пораженията, естествено с почти никакъв успех. Криви колове, крив преден диск, криво кормило, изпочупен спойлер и слюда (лепени и рязани като в час по трудово), изпочупени мигачи и ръчка за съединителя, скъсен преден калник... Жалка картинка... Идеята беше да го закърпя надве на три, да го паркирам на двора и вечер, когато ме засърби, да мога да врътвам по няколко кръгчета в "махалата". Тъй като имам "щастието" да живея на точно 30 км от гаража, в който държа истинските си мотори и не мога просто ей така да врътна едно кръгче като повечето хора-реших, че Хикс Джея ще свърши тая работа. Хем е евтин и стар, хем няма фасон, та се надявах да не представлява интерес за местните апапи...
С безценната помощ на Явор (всеизвестният като Old Easy Rider) и сервизните услуги на Илко и Сево (един от малкото сервизи, от които съм доволен, а аз смея да твърдя, че в София почти няма място, на което да не са ми правили мотор), моторът си стана...мотор! След като го и покарах няколко хиляди километра, реших, че това е съвсем "истински" мотор и го прибрах в гаража при истинските
Е, после пак нямаше с какво да си правя кръгчета в махалата докато не си купих една Жигула, но това вече е друга тема...След като миналата година новата ми придобивка измина тестови изпитания от около 5000 км, твърдо реших, че това ще е един от основните ми далекобойни мотори през сезон 2010.
Та по същество:
Става въпрос за XJ 900 F, произведен през далечната 1987 г. Четири цилиндров редови двигател, 98 к.с., въздушно-маслено охлаждане, кардан, 22-литров резервоар!
Плюсовете, които ме грабнаха в тази машина са: на първо място изключително простичкото устройство на всичко-без водно охлаждане, без бензинова помпа, без почти никаква електроника, карданно задвижване, достатъчно голям резервоар (сигурно съм един от малкото хора, които само заради малък резервоар са продавали мотор
). Голям плюс за мен се явява и ниската себестойност и архаичният вид на мотора, което ми позволява да го оставям тук и там при пътуване, без много да му мисля.Изключително плавна возия, удобна стойка, достатъчна ветрозащита, удовлетворяваща мощност, много приятен разход (между 5 и 6/100). Достатъчна максимална скорост (докъм 160 си върви без проблем, а повече на мен не ми трябва).
За следващият сезон съм го оборудвал с багажник "Капа" и три 44 литрови куфара. Подготвил съм му нов съединител, масло и акумулатор, както и мнооооого километри за покоряване
Основният минус, който аз лично открих в тази моторетка е, че е с тънка задна гума (както са впрочем и всички мотори от тези времена) - 120-ка, което го прави леко проблемен при лягане в завои, но...и аз не съм състезател
След като успя да ми влезе под кожата (и ме остави отново без моторетка за в махалата), мисля този сезон да заложа на него и на Африката, пък в края на сезона ще правим равносметките.
Ето ги и единствените снимки, които имам на "грозното пате":
), а втората е, на серпентините след Власина на спускането към Сурдулица. С Киро се бяхме запътили към Косово...
!